ALARIC: ГРОЗНИ И КРАСИВИ ДЕКАДЕНТИ

10624624_10154825295895716_8832004820889138634_n

ALARIC са от Бей Ериа, САЩ, но не си мисли това, което си мислиш, защото нямат нищо общо с характерния за тази локация траш метъл. От друга страна ми е доста трудно да се съглася с дефиницията пънк, която те самите са дали на Facebook профила си, въпреки че разбирам мотивите на Jason Willer- барабани, Shane Baker- вокали, Russ Kent – китара и Rick Jacobus-бас да предпазят мрачната си и меланхолична музика от модата на внезапните прераждания на позабравени субжанрове като дарк уейв, пост-пънк, дет рок и т.н. Във всеки случай не оставай с впечатление, че музиката на тази сравнително нова и абсолютно непозната наоколо банда е някаква висша мистерия. Не е. Но е дълбока и смислена. В светлината на всичко казано дотук, четиримата бяха много добри да отговорят на няколко мои кратки въпроса с идеята да насочим нашите общи усилия към теб- прочети, чуй, направи си изводите и евентуално си купи новия албум на ALARIC, End Of Mirrors, който трябва да излезе на 6 май от Neurot Recordings. По-долу можеш да чуеш и първото излязло парче от него, Angel.

След един дебютен албум, няколко сплита и 4 дълги години ALARIC се завръщат отново. Поздравления! Какво се промени в бандата за това време- като лични взаимоотношения и като композиране?

Jason: Всеки един от нас премина през много сериозни неща в живота си и много интензивни преживявания през тези 4 години, така че днес нашият вкус и начин на писане на музика отразява всичко това.

В България не ви познават много хора, но се надяваме, че това интервю ще промени поне малко този факт. Как ви хрумна да създадете тази група?

Shane: Групата започна своя живот през 2008, когато двамата стари приятели, Jason и Rick, се събираха заедно да посвирят в едно помещение без никакви прозорци. Изгасяха осветлението, изгаряха малко мозъчни клетки и нещата ставаха доста странни. Това явно се оказа добра хранителна среда за бъдещите песни на групата. През това време аз пеех да една друга банда, Dead And Gone, но Jason ме повика да пея върху някои от техните песни. Russ е познат на хората от сцената в района от участието с в Noothgrush. Ние просто знаехме, че той има правилното разбиране за нещата, които се опитваме да правим, затова присъединяването му беше напълно естествено и той веднага започна да допринася с идеи и музика. 

Доколокото знам името ALARIC идва от ваш приятел, който е починал. Това нещо като отдаване на почит ли е или съществуват по-дълбоки причини за решението ви да се наречете така?

Jason: Brion Alaric (AKA Deadboy) беше моят най-добър приятел и ментор в много отношения. Смятам се за човек с късмет, защото малко хора са имали късмета да имат около себе си толкова забавна и в същото време магнетична и, бих казал, мощна личност точно в онези години, когато един индивид се развива. Той ни напусна през март 2005 г. Моето мнение е, че ALARIC до голяма степен отдава почит на магията и спомените, които този човек ни остави. 

Напоследък хората отново започнаха да говорят за дет рок. Същото нещо се случи с окултния рок преди няколко години. Вие смятате ли се за дет рок и въобще как бихте описали музиката, които създавате?

Shane: Класическите дет рок банди са имали влияние върху нас в началото, разбира се. Заедно с много други неща.Обаче ние имаме нулев интерес към копирането на когото и да било или създаването на псевдо ретро музика. Нашите песни са мрачни, електрически, мелодични и тежки. Използваме много ефекти, но въпреки това звукът ни е разбираем и пристрастяващ, според мен. Песните ни са основно за животното, наречено човек и пътя, който търси през модените времена. Това е носталгична и романтична музика, понякога дори политическа, но в много личен план. Преценяваме я като декадентска, грозна, но и красива.

End Of Mirrors ще излезе от Neurot, а самите вие подгрявахте на Neurosis съвсем скоро на тяхното турне. Смятате ли ги за някакво влияние върху вашата естетика?

Shane: Абсолютно. Ние пораснахме с тяхната музика и гледахме на тях като вдъхновение, а сега сме част от техния лейбъл, където е пълно с талантливи и интересни музиканти. Стараем се да следваме правилото никога да не им подражаваме или да ги копираме. Най-важният урок от тях за нас е винаги да бъдем себе си, да бъдем верни на музиката си и един на друг, да се развиваме и да търсим нови територии.

12670775_10156623787135716_85765547487135191_n

Какви други влияния бихте посочили, независимо дали става въпрос за музика, литература или изобразително изкуство?

Jason: За мен голяма част от това да пораснеш музикално е в умението  да сринеш някои стени, които си изградил като малък, особено ако си бил пънкар. В определен момент стените са важни, за да изградиш индивидуалност в една безкрайно нормална консервативна среда, но с времето тези стени се превръщат в затвор и на мен лично ми се наложи да изляза навън, за да се образовам за огромното количество музикални стилове и групи, които съществуват. ALARIC има собствен вкус и химия, която се получава от нас четиримата, когато се съберем на едно място, но няма нищо лошо да пуснем вътре и нови неща, да експериментираме с нови влияния, когато усетим, че моментът е правилен и че се случва естествено. 

Какви са плановете на групата сега, когато албумът е на една крачка разстояние от излизането си? Турне в Европа ще има ли? Все пак вашата музика звучи много европейски.

Shane: Не знам. Харесваме някои европейски групи, но на последното ни турне там не чухме много музика, подобна на нашата. Иначе турне на Стария континент със сигурност. В момента ангажираме дати за лятото в САЩ, след това ще се опитаме да стигнем и до Европа, но не знам дали ще успеем тази година или ще остане за следващата.

12472829_10156601681245716_7014349728883577060_n

Има ли развита сцена в Бей Ериа, някакво място, където да пасвате идеално? Клубове? Публика?

Shane: Да, тук сцената е много разнообразна. Свирим с всякакви групи. Има някои наистина много яки като  Dispirit, Altar de Fey, Sutekh Hexen, Lycus, Worm Ouroboros, Malditos. Всички те имат огромен потенциал, така че ги провери и няма да сбъркаш.

А налага ли се да работите нещо друго или  се издържате от свирене?

Shane: Бей Ериа е един от най-скъпите райони в Щатите, така че се налага да бачкаме.

Благодаря ви за това интервю, пичове и се радвам, че успяхме да го направим. Благодаря и на всеки, който го чете. Новият албум на ALARIC се нарича End Of Mirrors и излиза от Neurot на 6.05.2016. Ще бъде достъпен във формата на дигитален даунлоуд от bandcamp на групата, на диск и винил.

12800164_10153700832669442_241493227100949212_n

DEAD SKIN MASK

macabre-mementos-8-insanely-creepy-souvenirs-serial-killers-kept-to-remember-their-victims-311106

Вероятно знаеш кой е Ед Гейн. През годините образът на този дълбоко сбъркан социопатичен сериен убиец беше използван за модел на десетки измислени персонажи като Норман Бейтс, Leatherface и Бъфало Бил до степен, в която Гейн и неговите зверства станаха нарицателни. Поп културата, киноиндустрията и мърч манталитетът рано или късно отнемат истинския ужас от реалния ужас и превръщат обекта в обикновено плашило.

Днес реших да припомня на желаещите да четат този апетитен текст, че Ед всъщност няма нищо общо със своето медийно отражение в мейнстрийм културата. При цялото ми уважение към SLAYER, дори в тяхното парче Dead Skin Mask думите звучат лековато в сравнение с истината. Това, което Гейн е правил на жертвите си е далеч отвъд всички граници на какъвто и да е кошмар.

Наричат го Призракът на Плейнфийлд, а Плейнфийлд е от онези градчета, които се намират толкова на-майната-си, че вероятно 90% от хората в САЩ изобщо не подозират за съществуването им. Израснал с авторитарна майка, обсебена от фанатичната си вяра, той бързо започва да губи почва под краката си след нейната кончина. Къщата се превръща в сметище- без прозорци и без електричество тя е олицетворение на онова, което се случва в главата на Ед Гейн, а то не подлежи на някакъв ред или описание. Интересна и същевременно шокиращо страховита подробност е, че той запечатва стаите в къщата, обитавани преди това от майка ми. Реално там нищо не е докосвано след смъртта и, докато приземният етаж прилича на бунище.

Напълно обсебен от смъртта във всичките й форми и вариации, Гейн препрочита отново и отново старите си хорър комикси, които изобилстват от сцени на сексуално и физическо насилие, псевдомистични ритуали по възкресяване и различни туземни канибалистични практики. Любимата му литература е свързана с лагерите на смъртта по време на Втората Световна Война. Според различни източници, базирани на доклади за психичното му състояние, Ед Гейн отчаяно се е опитвал да върне майка си в света на живите. Той следи некролозите в местния вестник и започва да посещава пресните гробове на жени на средна възраст, ексхумира ги и ги пренася вкъщи.

tumblr_ncitp7ux1k1sgsybbo2_1280

В средата и края на 40-те темата за транссексуалността и хирургическата смяна на пола започва да става все по-популярна по вестниците и списанията в САЩ. Гейн има собствена идея за този тип хирургия. Той буквално обелва кожата от лицата на жертвите си от женски пол и си прави маски. След това решава, че иска костюм от човешка кожа- с гърди и всичко останало, за да бъде истинска жена. Сега си представи как се е разхождал из къщата в този костюм, въобразявайки си, че е собствената си майка. Ужасяващ парадокс, нали? Може би дори е говорил с нейния глас, точно както Робърт Блох вменява на героя си Норман Бейтс, независимо че тя се е държала с него зле.

can-you-bear-to-look-at-what-ed-gein-made-out-of-human-skin-and-bone-403473

Това не е всичко. Гейн създава умопомрачителни практики, доказателства за които се съхраняват и днес. Той използва горните части на черепните кутии, за да прави от тях купи за супа, костите превръща в прибори за хранене, шие ръкавици и колани от човешка кожа, като за коланите задължително вкарва в употреба и зърната на жертвите. За да бъде картината още по-отвратителна и непоносима ще добавя и това, че след ареста освен всички други гадости, в къщата откриват и цял плик с изрязани вагини, като една от тях е боядисана в сребърно и украсена с малки червени панделки.

db3664b268840fdc4ef3ddfc85b600e4

През 50-те хората в малките градчета на Америка не са били подготвени за подобно нещо. Когато шерифът влиза в къщата на Гейн, никой от неговите подчинени дори не подозира на какво ще се натъкне там и няма идея, че откритията ще вдъхновяват стотици книги, филми, сериали, песни и какво ли не през следващите десетилетия, но още когато от тъмнината на килера изплува формата на закачена на куки за тавана изкормена жена, преобразена в елен, а вътрешностите й са намерени натъпкани по джобовете на мъжки костюм, започва паника и групово повръщане. А какво ли е да откриеш отрязана мумифицирана глава в хартиен плик, подхвърлен в плевнята на имота?

macabre-mementos-8-insanely-creepy-souvenirs-serial-killers-kept-to-remember-their-victims-311082

Психопат, социопат и шизофреник, Ед Гейн е помирисвал неща, чувал неща, виждал неща, халюцинирал за неща, които ние с вас никога няма да разберем. Не бихме могли, защото мозъците ни функционират по друг начин. За щастие. И ако ние можем да седнем в залата с пуканки в ръка и да изгледаме The Texas Chainsaw Massacre, Silence Of The Lambs или The House of 1000 Corpses за удоволствие, както и да си строшим главата на Dead Skin Mask на Slayer, някъде там в едно скучно и затънтено градче тези неща наистина са се случвали. Нещо повече, били са стотици пъти по-ужасяващи.

 

НАЙ-ДОБРИТЕ АЛБУМИ НА 2015, ЗА КОИТО НИКОЙ НЕ РАЗБРА

IMG_5006 (1)

 

По това време на годината всички капацитети започват да бълват класации. Еднолични. За мен този тип неща са интересни единствено ако са отборно усилие, но един списък, в който съвсем предвидимо присъстват SLAYER, MAIDEN  и W.A.S.P. може да ме накара само да се прозявам в абстинентен унес, ако ме разбираш правилно, затова аз реших да направя нещо друго, според мен по-полезно- да те запозная с десетте най-добри албума, които повечето няма да включат в класациите си за 2015, просто защото не подозират за съществуването им. 

TAU CROSS-TAU CROSS

Съзнавам, че онези, които очакваха колаборацията между Away от VOIVOD и Rob от AMEBIX да звучи войводски са по-скоро разочаровани, защото TAU CROSS са като естествено продължение на посоката на AMEBIX, но пък какъв албум само- неконформистки, смислен, суров, музикален и предизвикващ.  За него може да се говори много, но онова, което си струва да се каже е малко и съществено- днес хората рядко чуват толкова честна музика, но не защото такава не съществува, а защото голяма част от нас вече приемат за нормално да бъдат подлагани на повсеместно замърсяване с музикални отпадъци.  Важна подробност, която повечето забравят да споменат е, че в тази група са замесени и двама души от легендарните кръст пънк герои MISERY, като този финален биографичен щрих би трябвало изчерпателно да обяснява защо TAU CROSS е това, което е.

NOISEM-BLOSSOMING DECAY

NOISEM са сред любимите ми групи през последните две години. Може да са млади и не възможно най-оригинални, но компенсират тези два лесно забележими порока с отношението си, затова техният втори албум звучи като челна катастрофа между ранните албуми на NAPALM DEATH и SLAYER. Според някои в тях има POSSESSED, CARCASS и какво ли още не, но това не е най-важното, според мен. Не са толкова важни и персоналните смени, които бандата претърпя и в следствие на които басистът Yago в момента тормози китарата, защото едва ли ще усетиш разликата, ако си слушал дебюта. Важното е, че NOISEM успяват да намерят най-шумното и точно сечение между пънк, грайнд, дет и траш метъл, което съм чувал от години. Затова очаквах този албум с нетърпение и той не ме разочарова. Естествено, критиката и целокупната маса го подминаха с типичното си тесногръдие.

BLACK BREATH-SLAVES BEYOND DEATH

Ако си фен на старата школа в шведския дет метъл, би трябвало да се влюбиш в BLACK BREATH, не, чак, направо би трябвало да станат любимата ти банда за 2015. Още първите минути на Slaves Beyond Death показват огромен среден пръст на иначе широко разпространената и абсолютно ретроградна идея, че новата музика не става за нищо, защото в най-добрия случай преповтаря до безсъзнание ретро формули. Нищо подобно. Когато стигнеш до финалните почти 8 минути на Chains Of The Afterlife ти става пределно ясно, че това не е просто джангър за еднократна употреба, а целенасочена и добре обмислена музикална агресия с почти философски завършек.

MGLA-EXERCISES IN FUTILITY

Този албум бързо се превърна в блек метъл сензацията на 2015, като при това отговаря на най-много индикатори за ортодоксалност в жанра, а идва от Полша. Exercises In Futility има някои много интересни особености- той е лесно достъпен, запомнящ се, добре продуциран и професионално изсвирен. Пуританите няма да харесат някои от тези аспекти, но това си е тяхна работа. Нашата е да си отворим ушите за MGLA, които вероятно ще стават все по-известни в рамките на възможностите за жанра, разбира се. Със сигурност един от албумите на годината, които заслужават внимание.

ONE MASTER-RECLUSIVE BLASPHEMY

Още един блек метъл албум в списъка ми за тази година, този път от Ню Инглънд. Америка става все по-важен фактор в развитието на стила през последното десетилетие, независимо, че консерваторите не искат да признаят този очевиден факт. Всъщност ONE MASTER се опитват (и много често успяват) да докарат приличен скандинавски звук. Reclusive Blasphemy е като името си- безмилостен, остър и режещ. Може би има слабости, но като цяло си заслужава да се чуе, защото има какво да се научи от него, особено по отношение на структура и дълбочина.

GOD MOTHER-MAKTBEHOV

Ако обичаш да слушаш свиреп хардкор с кръст и дет метъл нюанси, GOD MOTHER ще ти станат чест спътник в слушалките. Техните къси, но смъртоносни откоси (съжалявам, но не мога да нарека тези неща песни) са идеални за бързо надъхване преди да смениш физиономията на произволен гражданин или селянин, когото не харесваш. Между другото, докато преслушвах това произведение на изкуството за пореден път, открих че въпреки привидната си двуизмерност, то дава много възможности за възприемане. С една дума- убийствен албум!

 

VASTUM-HOLE BELOW

VASTUM са от Сан Диего, ако това има някакво значение за теб, а Hole Below е най-гладният дет метъл албум на 2015. Той ще те изяде и ще изплюе субпродуктите ти. После ще сдъвче и тях, ще се изпърди и ще се оригне на мърша. Разбираш за какво говоря, нали? Не? Тогава просто си пусни шибания албум и ще разбереш колко автентичен и злобен може да бъде метълът през 2015, когато не говорим за мейнстрийм и маркетинг. Мисля, че мога да им предрека светло бъдеще и се надявам да не сбъркам. VASTUM не са поредната случайна група и ако ги подминеш сега, после със сигурност ще съжаляваш. Това ще се случи и с медиите, които не ги отразяват.

CRYPT SERMON-OUT OF THE GARDEN

Първият албум на CRYPT SERMON от Филаделфия е наистина впечатляващ, защото през повечето време се движи с добре премерената скорост на катафалка- нито прекалено бързо, нито по-бавно от полагащата се за случая мрачна тържественост. Това е класичеки дуум метъл, които дължи много да CANDLEMASS и не крие този факт от никого. В Out Of The Garden няма нито едно слабо парче-казвам го съвсем чистосърдечно. Според мен, това е банда, която въпреки ограниченията на стила тепърва може да покаже сериозен потенциал, защото притежава завидна способност да композира оловно тежки, но в същото време мелодични песни, при това без да губи фокус от основната линия. Със сигурност един от най-яките албуми, които чух през изминалата година. Силно го препоръчвам на фенове на SOLITUDE AETURNUS и гореспоменатите CANDLEMASS.

 

DISTERROR-CATHARSIS

Те със сигурност няма да направят музикална революция, дори революция в собствения си стил няма как да направят, но едва ли някой би оспорил концепцията на DISTERROR да събират най-секси елементите от кръст  и  d-beat сцената през годините и да ги пречупват през собствената си гледна точка. Ето това всъщност е ключът към този убийствен албум, който за съжаление (или не) ще си остане в злия подмолен ъндърграунд, където разни измислени капацитети никога не си навират гагата, понеже са твърде заети да съставят никому ненужни и абсолютно предвидими списъци с имена по повелята на новоизлюпилата се коледна традиция.

RULE OF THIRDS-RULE OF THIRDS

Онези които ме познават добре знаят, че поне веднъж годишно се опитвам да представя по една нова пост пънк, уейв, дет рок или готик банда, която ми е направила впечатление. Признавам си, че имам симпатии към този тип музика, въпреки че в гимназията тероризирах съученичките си, които си падаха по SIUXIE AND THE BANSHEES, THE SISTERS OF MERCY, JOY DIVISION и THE CURE. Всъщност готиното на тази сцена е, че тя си стои затворена в собствен свят, затова RULE OF THIRDS от Австралия могат да бъдат сравнени малко или много с всяко от гореизброените имена, въпреки че ако трябва да бъдем пределно откровени, техният мистичен, почти ритуален звук (типично британски) прилича повече на SEX GANG CHILDREN. Едноименният албум на RULE OF THIRDS е минималистичен, на моменти монотонен и като цяло носи много от духа и естетиката на дет рока в края на 90-те на миналия век. Адски ще се хареса на хора, които не са се ограничили в миналото и продължават отчаяно да дълбаят за още подобна музика.

 

 

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 420 other followers