IMG_5006 (1)

 

По това време на годината всички капацитети започват да бълват класации. Еднолични. За мен този тип неща са интересни единствено ако са отборно усилие, но един списък, в който съвсем предвидимо присъстват SLAYER, MAIDEN  и W.A.S.P. може да ме накара само да се прозявам в абстинентен унес, ако ме разбираш правилно, затова аз реших да направя нещо друго, според мен по-полезно- да те запозная с десетте най-добри албума, които повечето няма да включат в класациите си за 2015, просто защото не подозират за съществуването им. 

TAU CROSS-TAU CROSS

Съзнавам, че онези, които очакваха колаборацията между Away от VOIVOD и Rob от AMEBIX да звучи войводски са по-скоро разочаровани, защото TAU CROSS са като естествено продължение на посоката на AMEBIX, но пък какъв албум само- неконформистки, смислен, суров, музикален и предизвикващ.  За него може да се говори много, но онова, което си струва да се каже е малко и съществено- днес хората рядко чуват толкова честна музика, но не защото такава не съществува, а защото голяма част от нас вече приемат за нормално да бъдат подлагани на повсеместно замърсяване с музикални отпадъци.  Важна подробност, която повечето забравят да споменат е, че в тази група са замесени и двама души от легендарните кръст пънк герои MISERY, като този финален биографичен щрих би трябвало изчерпателно да обяснява защо TAU CROSS е това, което е.

NOISEM-BLOSSOMING DECAY

NOISEM са сред любимите ми групи през последните две години. Може да са млади и не възможно най-оригинални, но компенсират тези два лесно забележими порока с отношението си, затова техният втори албум звучи като челна катастрофа между ранните албуми на NAPALM DEATH и SLAYER. Според някои в тях има POSSESSED, CARCASS и какво ли още не, но това не е най-важното, според мен. Не са толкова важни и персоналните смени, които бандата претърпя и в следствие на които басистът Yago в момента тормози китарата, защото едва ли ще усетиш разликата, ако си слушал дебюта. Важното е, че NOISEM успяват да намерят най-шумното и точно сечение между пънк, грайнд, дет и траш метъл, което съм чувал от години. Затова очаквах този албум с нетърпение и той не ме разочарова. Естествено, критиката и целокупната маса го подминаха с типичното си тесногръдие.

BLACK BREATH-SLAVES BEYOND DEATH

Ако си фен на старата школа в шведския дет метъл, би трябвало да се влюбиш в BLACK BREATH, не, чак, направо би трябвало да станат любимата ти банда за 2015. Още първите минути на Slaves Beyond Death показват огромен среден пръст на иначе широко разпространената и абсолютно ретроградна идея, че новата музика не става за нищо, защото в най-добрия случай преповтаря до безсъзнание ретро формули. Нищо подобно. Когато стигнеш до финалните почти 8 минути на Chains Of The Afterlife ти става пределно ясно, че това не е просто джангър за еднократна употреба, а целенасочена и добре обмислена музикална агресия с почти философски завършек.

MGLA-EXERCISES IN FUTILITY

Този албум бързо се превърна в блек метъл сензацията на 2015, като при това отговаря на най-много индикатори за ортодоксалност в жанра, а идва от Полша. Exercises In Futility има някои много интересни особености- той е лесно достъпен, запомнящ се, добре продуциран и професионално изсвирен. Пуританите няма да харесат някои от тези аспекти, но това си е тяхна работа. Нашата е да си отворим ушите за MGLA, които вероятно ще стават все по-известни в рамките на възможностите за жанра, разбира се. Със сигурност един от албумите на годината, които заслужават внимание.

ONE MASTER-RECLUSIVE BLASPHEMY

Още един блек метъл албум в списъка ми за тази година, този път от Ню Инглънд. Америка става все по-важен фактор в развитието на стила през последното десетилетие, независимо, че консерваторите не искат да признаят този очевиден факт. Всъщност ONE MASTER се опитват (и много често успяват) да докарат приличен скандинавски звук. Reclusive Blasphemy е като името си- безмилостен, остър и режещ. Може би има слабости, но като цяло си заслужава да се чуе, защото има какво да се научи от него, особено по отношение на структура и дълбочина.

GOD MOTHER-MAKTBEHOV

Ако обичаш да слушаш свиреп хардкор с кръст и дет метъл нюанси, GOD MOTHER ще ти станат чест спътник в слушалките. Техните къси, но смъртоносни откоси (съжалявам, но не мога да нарека тези неща песни) са идеални за бързо надъхване преди да смениш физиономията на произволен гражданин или селянин, когото не харесваш. Между другото, докато преслушвах това произведение на изкуството за пореден път, открих че въпреки привидната си двуизмерност, то дава много възможности за възприемане. С една дума- убийствен албум!

 

VASTUM-HOLE BELOW

VASTUM са от Сан Диего, ако това има някакво значение за теб, а Hole Below е най-гладният дет метъл албум на 2015. Той ще те изяде и ще изплюе субпродуктите ти. После ще сдъвче и тях, ще се изпърди и ще се оригне на мърша. Разбираш за какво говоря, нали? Не? Тогава просто си пусни шибания албум и ще разбереш колко автентичен и злобен може да бъде метълът през 2015, когато не говорим за мейнстрийм и маркетинг. Мисля, че мога да им предрека светло бъдеще и се надявам да не сбъркам. VASTUM не са поредната случайна група и ако ги подминеш сега, после със сигурност ще съжаляваш. Това ще се случи и с медиите, които не ги отразяват.

CRYPT SERMON-OUT OF THE GARDEN

Първият албум на CRYPT SERMON от Филаделфия е наистина впечатляващ, защото през повечето време се движи с добре премерената скорост на катафалка- нито прекалено бързо, нито по-бавно от полагащата се за случая мрачна тържественост. Това е класичеки дуум метъл, които дължи много да CANDLEMASS и не крие този факт от никого. В Out Of The Garden няма нито едно слабо парче-казвам го съвсем чистосърдечно. Според мен, това е банда, която въпреки ограниченията на стила тепърва може да покаже сериозен потенциал, защото притежава завидна способност да композира оловно тежки, но в същото време мелодични песни, при това без да губи фокус от основната линия. Със сигурност един от най-яките албуми, които чух през изминалата година. Силно го препоръчвам на фенове на SOLITUDE AETURNUS и гореспоменатите CANDLEMASS.

 

DISTERROR-CATHARSIS

Те със сигурност няма да направят музикална революция, дори революция в собствения си стил няма как да направят, но едва ли някой би оспорил концепцията на DISTERROR да събират най-секси елементите от кръст  и  d-beat сцената през годините и да ги пречупват през собствената си гледна точка. Ето това всъщност е ключът към този убийствен албум, който за съжаление (или не) ще си остане в злия подмолен ъндърграунд, където разни измислени капацитети никога не си навират гагата, понеже са твърде заети да съставят никому ненужни и абсолютно предвидими списъци с имена по повелята на новоизлюпилата се коледна традиция.

RULE OF THIRDS-RULE OF THIRDS

Онези които ме познават добре знаят, че поне веднъж годишно се опитвам да представя по една нова пост пънк, уейв, дет рок или готик банда, която ми е направила впечатление. Признавам си, че имам симпатии към този тип музика, въпреки че в гимназията тероризирах съученичките си, които си падаха по SIUXIE AND THE BANSHEES, THE SISTERS OF MERCY, JOY DIVISION и THE CURE. Всъщност готиното на тази сцена е, че тя си стои затворена в собствен свят, затова RULE OF THIRDS от Австралия могат да бъдат сравнени малко или много с всяко от гореизброените имена, въпреки че ако трябва да бъдем пределно откровени, техният мистичен, почти ритуален звук (типично британски) прилича повече на SEX GANG CHILDREN. Едноименният албум на RULE OF THIRDS е минималистичен, на моменти монотонен и като цяло носи много от духа и естетиката на дет рока в края на 90-те на миналия век. Адски ще се хареса на хора, които не са се ограничили в миналото и продължават отчаяно да дълбаят за още подобна музика.

 

 

Advertisements