“Time takes a cigarette, puts it in your mouth
You pull on your finger, then another finger, then your cigarette
The wall to wall is calling, it lingers, then you forget
Ohhh, you’re a rock ‘n’ roll suicide”

David Bowie

Казват, че можеш да живееш като рок звезда и без да си рок звезда, но това са глупости, разбира се, защото когато рок звездата гушне босилека, за това разбира даже бабата на баба ти (която също е умряла междувпрочем), а когато умреш ти, не разбира никой друг, защото никой никога не е знаел, че си жив. И сега идва интересният момент- в този прекрасен цирк има два вида хора- едните отчаяно искат да бъдат част от него, въпреки че са грозни и гърчави интелигенти, спали с жена единствено, когато им е пуснала първата им братовчедка, а другите… другите органично принадлежат към цирка още от самото си раждане. Сигурен съм, че веднага ще се сетиш за впечатляващи примери в едната и в другата посока. Няма да те улеснявам. От време на време има смесване и инфилтриране между отделните видове, както и замърсяване на чистота на профила на едната и другата група индивиди, но по важното… не, най-важното е различиш фалшивите от истинските.

И напоследък фалшивите са станали толкова добри в емулацията, че почти се доближават до оригинала. Гледаш на бара пичът стои и гледа мистериозно мацката, която смята да забие- продължителен очен контакт, възможно най-дълбок глас, отмятане на косата- всичко си е както трябва и изведнъж, мамка му, из-вед-нъж виждаш че носи от онези прозрачни ръкавки с татуировки менте. Повръщаш и сменяш бара. Аз лично не се доверявам на барове, които пускат такива типове вътре. Може да си е сложил и нещо друго изкуствено.

Пълно е с такива напоследък- музикантчета, писарушки по сайтове, случайни убитаци с тениски на банди, на които са слушали едно парче по радиото и разни други компютърни герои. Фалшиви. До мозъка на костите си. До кафявото си око. Рокендролът никога няма да умре, естествено, но ако има някой, който може да го накара да извърши самоубийство, това са тези типове с техните татуирани ръкавки, които се здрависват с теб и гледат дали зад гърба ти няма да се появи следващата, по-удобна възможност за представяне, може и в съвсем друго амплоа- “работя в едно реалити шоу, бейби”, “всъщност аз се занимавам с арт инсталации” и т.н.

В моя свят имам щастие да живея с хора, които знаят какво е рокендрол. Даже от време на време, в кръга на шегата (или не всъщност) си позволяваме да си сверяваме часовниците кое е рокендрол и кое не е. Човек трябва да има класа все пак. Да си пази имиджа, ебати. Ако искаш класа, напий се с бърбън като животно, а не се прави на пиян. Пробий си шибания нос или каквото и да е там, а не си слагай клипс. Татуирай се, мамка ти, а не си носи парцали, поръчани от интернет и произведени в някое насрано азиатско мазе. Схващаш ли? Не? Майната ти тогава. Винаги ще гледам на теб като на подвид, защото сам си си избрал да бъдеш подвид.

Благодаря за виманието

 

 

Advertisements