logo_age

Съвременното кино в голямата си част ми е съвършено безразлично и изобщо не се интересувам дали проблемът е в мен или в ускорената перисталтика на днешния зрител. Моите интереси започват от средата на 90-те на миналия век, минават през любовта ми към 80-те и стигат до неповторимата ера на 70-те и 60-те, когато според мен са създадени най-великите филми в цялата световна история. Но ти едва ли очакваш да пиша за най-великите… Правилно. За тях има кой да пише. Аз умирам за забравените, подземните, възторжено евтините и култови филми, родени в задния двор на Щатите, в малките филмови студиа на Италия или в миризмата на похот от френските бардаци, светещи в мъртви неонови цветове, като онези, които си спомняш от филмите с Ален Делон. Моите герои са хора като Ръс Майър, Джо Д’Амато, Кенет Енгър, Джон Карпентър, Джордж Ромеро, Алехандро Ходоровски, Лучио Фулчи, Умберто Ленци и т.н. Мога да продължавам този списък до утре сутринта, ако никой не възрази на безумието ми да обсъждам тази тема, само че не виждам смисъл да повтарям многократно писани неща, затова реших да те запозная с пет саундтрака от онова време и онази киноиндустрия, за които по всяка вероятност не си чувал никога- фантастична филмова музика, ексхумирана специално за теб от най-дълбокия гроб на т.нар.  trash кино. Ще се влюбиш. Гарантирам.

FEMINA RIDENSSTELVIO CIPRIANI (1969)

Отдавна забравеният от широката публика италиански филм Уплашената жена разказва историята на отношенията между богат и садистичен мъж, който в обществото минава за филантроп и отвлечената от него журналистка (не-ве-ро-ят-на-та Дагмар Ласандер). Днес на монзина сюжетът би се сторил леко изтъркан, а темпото мудно, но онова, което продължава да стои извън времето и модата е убийствената музика, композирана от Стелвио Чиприани (името вероятно не ти е познато, но ако си на моята възраст и си гледал Студио Х, сега ще научиш, че темата на заставката е негово произведение). Тя с лекота минава границите на италианското диско, класиката, ейсид джаза и типичната за онова време психеделия. Ако цениш такъв тип музика и знаеш как да запалиш джойнт от правилната му страна, ако си познавач на онази непреходна естетика в красотата на жените от 60-те и 70-те на миналия век, този саундтрак ще стане един от най-любимите ти изобщо. С мен се случи точно така. Sophisticated Shake и танцът на облечената само в… бинтове Дагмар ме убеди за има-няма няколко минути.

 

LAST HOUSE ON THE LEFTDAVID ALEXANDER HESS (1972)

Брутален филм, чийто саундтрак спокойно може да се състезава за първото място в хипотетичното първенство за най-шантавата комбинация между поп песни, психарски кънтри мотивчета и привидно спокойни парчета, които трудно навяват асоциации с извращенията, които се случват на екрана пред теб. Точно това, обаче, приятели мои, е ключът към онази внезапна слабост в корема, която получавате, когато звукът и образа започнат да работят заедно. Дейвид Хес е високо ценен от мен гений на грайндхаус киното, който не само можеше доста добре да се превъплъщава в най-гадните копелета на света, но и пишеше страхотна музика, включително известното дори на баба ти Speedy Gonzales. Грууви, бейби!

 

PERVERSION STORY-RIZ ORTOLANI (1969)

Познат още като  One on Top of The Other този филм на Лучио Фулчи е типична за trash киното от онова време продукция с много еротика, мадами, които носят модни парцалки и подходяща за целия този фетиш музика. Убийствен трип, заради който си заслужава да си сипеш скоч във висока чаша, да завъртиш плочата на грамофона у вас и да накараш гаджето ти да танцува на тази превъзходна музика. Нямам какво да добавя, освен че оригиналният винил от 1969 по всяка вероятност ще струва повече от грамофона ти. Нищо не казах за гаджето ти, нямам информация.

ZOMBIEFABIO FRIZZI (1979)

Още един филм на Фулчи и тотално психарски саундтрак, който наскоро получи съвсем заслужено преиздание на цветен винил с много екстри. Фабио Фрици пише музиката на огромно количество италиански филми, но тук наистина надминава себе си, най-вече с демонстрацията на онова, вече споменато от мен тотално противоречие между мелодиите и ставащото на екрана. Експериментална музика, поп, хавайски ритми, диско и рокендрол- всичко това е умело миксирано с най-запомнящите се реплики на героите.

 

THE WARRIORS-VARIOUS ARTISTS

The Warriors е култов филм за уличните банди на Ню Йорк на режисьора Уолтър Хил с огромно влияние върху ъндърграунд културата, графити артистите, подземния свят и хардкор сцената в  Щатите до днес. Градската легенда твърди, че подмяната на имената не се е отразила особено на сюжета и разпознаваемостта, затова след няколко прожекции и масови сбивания между представители на различни уличини банди, филмът е бил чисто и просто спрян от прожекции в Ню Йорк. Не по-малко легендарна е и музиката към него. Наскоро саундтракът получи ново преиздание на цветни винили с много отпаднали навремето песни, но истинските ценители продължават да си харасват най-много оригиналното издание. Чуй и прецени сам за себе си.

 

 

 

Advertisements